"В Бергара през 1783 година братята Хуан и Фаусто Елхуяр успяват за пръв път да изолират химичния елемент волфрам [тунгстен]. Поради твърдостта му и високата температура на топене откриването на новия метал допринася за прогреса на модерната наука и технология" – гласи надписа на плочата

Историята на откриването на химичния елемент волфрам започва през 1779 година когато ирландския химик Питър Вулф (1727–1803) изказва хипотезата, че минералът тунгстен (тежък камък) съдържа (освен желязо и манган) неизвестен елемент

През 1781 година шведският химик и фармацефт, роден в Германия, Карл Вилхелм Шееле (1742–1786) изолира нова киселина (WO3) от минерала тунгстен. Шееле и Torbern Olof Bergman (1735–1784) предполагат, че новият метал може да се получи чрез редукция на тунгстиновата киселина. Но те нямат подходяща пещ. По това време (1781) Фаусто Елхуяр пребивава за кратко в лабораторията на Шееле. Другият брат Хуан Хосе Елхуяр остава да работи през следващите шест месеца при професор Бергман в Упсалския университет (декември 1781–юни 1782)

Братята Juan Jose de Elhuyar (1754–1796) и Fausto Fermin de Elhuyar (1755–1833) изолират и определят свойствата на новия елемент в химическата лаборатория на университета в Бергара. Съобщението за откриването на волфрама е отпечатано на испански от Кралското Баско дружество през 1783. То е преведено и излиза на английски през 1785 година

Волфрамът е рядък твърд метал, който се среща само под формата на химическо съединение. Той има най-високата точка на топене от всички метали (3 410 градуса по Целзий). По плътност (19,3 пъти по плътен от водата) може да се мери със златото. Тъй като е 1,7 пъти по-плътен от оловото се използва за защита срещу радиация (предпазва 40 % повече от оловото). Волфрамът е по-твърд от стоманата и се използва като легиращ елемент за получаването на по-устойчива стомана. Волфрамът може да се кове и изтегля. Едно от най-богатите находищата на волфрамова руда в Европа се нарича Грънчарица и се намира до село Кръстава, Велинградско в България. Богати находища на волфрамова руда в Европа има също в Португалия, Австрия, Русия и Англия. През 2017 година най-големи производители на волфрам в света са Китай (79 000 тона), Русия (3 100 т), Канада (2 194 т), САЩ (търговска тайна), Англия (1 100 т), Боливия (1 110 т), Виетнам (7 200 т), Португалия (680 т), Австрия (950 т), Руанда (650 т), Испания (570 т), Бразилия (381 т), Австралия (290 т), Перу (276 т), Бурунди (190 т), Монголия (150 т), Мианмар (140 т), Северна Корея (100 т), Конго (95 т), Тайланд (80 т) и Уганда (21 т)

Бергара (Vergara на испански или Ber Gara на баски) е стар баски град в северна Испания, създаден през 1268 година

Той се намира на пътя, който свързва бреговете на Кантабрия с Кастилското плато и Билбао с Франция

Релефът на местността е планински с надморска височина между 110 – 898 m. Над река Дева, която пресича града, са построени 15 моста, 5 вятърни мелници и една голяма ковачница

От 1906 година железопътна линия свързва Бергара със старите баски столици Билбао и Сан Себастиан

Градът е център на текстилната и металургичната промишленост, наречен "Синята Вергара"

Кралското баско дружество на приятелите на страната създава "семинария" с химическа лаборатория (1770) първоначално наречена "Патриотична". Тя става център за природо-научно обучение. Програмата на училището, което има за цел да допълва университетското образование, се състои от две степени. В първата общообразователна степен са включени експериментална физика, естествена история, математика, рисуване, танци, музика и езда. Програмата на втората степен включва търговия, химия, минералогия, металургия, архитектура, земеделие, геодезия и политическа икономия. През 1799 година в града е създаден и девически колеж

Литература